Методически препоръки за работа с магнити

Магнитът  – от гръцки Magnetos litchic – е камък от Магнезия (древен град в Мала Азия). Според Платон (428 или 427-348 или 347 г.г. до н.е.), това название е дадено на минерала от гръцкия трагик Еврипид (ок. 480-406 г.г. до н.е.). Съществува легенда, че месторождението на магнитния камък (магнетит) е открито от гръцки овчар, чиито обувки били заковани с железни пирони и залепнали за магнитния камък.

За лечебните свойства на магнита е споменавал още Аристотел (384-322г.г. до н.е.). Плиний Старши (23 или 24-79 г.г.) в трактата си „Естествена история“ е описал лечение на заболяване на очите с магнити. Египтяните използвали магическите и лечебни свойства на магнитите. Известно е, че последната царица Клеопатра (69-30 г.г. до н.е.) е носила магнит в накита за глава, за да съхрани младостта и красотата си. В наши дни става ясно защо този ритуал е имал определен смисъл: намиращата се в средата на главата епифиза, произвеждаща хормона мелатонин, който предотвратява стареенето, съдържа в себе си кристали на магнита (така наречения „мозъчен пясък“).

В индийските веди има описание на магнитите – техните полюси и съединяващите ги неутрални линии. Там се дават сведения за лечение с помощта на магнити на различни заболявания: безплодие, заболявания на половата система, поражения на червата, отоци и язви. За лечение се препоръчват определени варианти на разположение на магнитите по тялото.

В Тибет са използвали магнитите за подобряване на паметта и увеличаване на способността към концентрация, а също и за изваждането на накрайниците на стрели от рани.

Авицена (ок. 980-1037) е лекувал с магнити счупване на кости. В епохата на Възраждането в Европа с магнити активно се занимавал швейцарския лекар и философ Парацелс (1493-1541). Той е смятал, че „съществуват голям брой заболявания, които могат да бъдат излекувани с правилно прилагане на магнити“ (Франц Хартман. Животът на Парацелс и същността на учението му“). Например, заболявания на матката Парацелс е лекувал, поставяйки северния полюс на двуполюсен магнит отгоре, а южния  – отдолу – в областта на проекцията на матката (рис. 1). Често за лечение той използвал магнитен прах, който се приемал вътрешно, а за външно приложение от него приготвял мехлем.